Деменцията се нуждае от Вас

Деменцията е здравословно състояние, което повлиява на цялостно човека. Тя променя неговите когнитивние умения, способността му да функционира, поведението и физическото му благосъстояние. С Вашите знания и умения, като медицински специалист, Вие можете значително да подобрите начина на живот на хората с деменция и близки, които се грижат за тях. Използването на тази програма ще Ви помогне да подобрите уменията си и да разширите знанията си, което ще улесни професионалният Ви живот , ще го направи по-ефективен и възнаграждаващ.

 

Деменцията е често срещан и нарастващ здравословен проблем

Деменцията е обществено и здравословно предизвикателство, чиито мащаби не спират да нарастват. Почти невъзможно е да се намери някой, който не е бил засегнат по някакъв начин от деменцията, чрез семейство и приятели. В световен мащаб, около 40-50 милиона хора живеят с деменция1,2. Съотношението на хора над 65 години и хора в работоспособна възраст се очаква да нарасне значително (възрастово зависимо съотношение). Увеличението на продължителността на живота ще доведе до увеличение на броя на хора, живеещи с деменция с 50% в следващите две десетилетия3.

 

Нещо повече от диагноза – това е човекът и неговото семейство

Деменцията не е заболяване, а комплекс от симптоми (медицинският термин е „синдром“), който може да бъде резултат от множество причини – заболяване на мозъка, инфекция, възпаление, травма на главата, тумор и други. Симптомите на деменция са свързани с когнитивните умения, изпълняването на ежедневни задачи, поведението, емоционалното състояние и физическото функциониране. Комплексът от симптоми варира при различните индивидуални случаи, в зависимост от това кои са най-силно засегнатите части на мозъка6.

Диагнозата „деменция“ оказва огромно влияние върху човека, неговото самочувствие, самооценка и цялостна му идентичност. Настъпват генерални промени в ролите на индивида и неговите междуличностни отношения, както в семейството, така и в по-широкия му социален кръг. Симптомите на деменция постепенно нарастват, водейки до по-голяма неспособност (виж Фигура 1).

 

 

Поради тази причина, деменцията има много голям ефект върху цялостното качество на живота на индивида. Обаче, качеството на живота на индивида не е определено само от когнитивните нарушения, резултат от патологичния процес. До голяма степен, това се определя от автономността на човека, продължаване на обичайния му стил на живот, поставянето на цели, изпълняването и участието му в значими занимания (в ранен етап на синдрома); от поддържане на комфорта и достойнството (в по-късен/сериозен етап). Тоест, до голяма степен заобикалящата среда е ключова и може да има компенсаторна функция.

Важно е да се осъзнае, че всички тези фактори подлежат на промяна и въпроса, който трябва да си зададем е:

 

Какво могат да предложат различните професии, за да подобрят начина на живота на човек с деменция?

Качеството на живот на хората с деменция може да бъде подобрено!

За дълъг период от време, деменцията е била разглеждана като състояние, което не може да бъде предотвратено или лекувано. В момента, обаче, се забелязва промяна към по-оптимистична перспектива. Въпреки че до този момент продължава да няма лечение за повечето заболявания, водещи до деменция, голяма част от проявленията й могат да бъдат контролирани и качеството на живота на човека, диагностициран с деменция и неговото семейство, може да бъде подобрено8.

Главната цел на мениджмента на деменцията е да бъде осигурено оптималното качество на живот по време на болестта, като подпомагаме максимално функционирането на пациента. Фокусът е върху насърчаване на независимостта, опит за възстановяване на изгубени функции, в случаите, когато това е възможно, и адаптиране към състоянието, в случаите, при които не могат да се възстанови загубеното9. Фигурата отгоре (Фигура 2) илюстрира интервенциите, които могат да бъдат приложение в различните нива/етапи.

В днешно време, деменцията може да бъде разглеждана по нов начин – изпълнен с надежда, че хората с деменция могат да водят начин на живот, изпълнен с уважение, достойнство и подкрепа. Успешното сътрудничество между различните „актьори“, работещи върху справяне с деменцията (терапевти, социални работници, медицински сестри, физиотерапевти, общопрактикуващи лекари, психиатри, невролози, психолози), е съществено, за да може да се запази качеството на живот, както на самия пациент с деменция, така и на неговото семейство.

Примери:

• Джейн се затруднявала да се справи с ежедневната грижа за себе си и дома си. Тя не била сигурна дали е взела лекарствата си, дали е проверила пощата си и как да използва новата си пералня. Социален работник й препоръчал се подпомага с бележки, които да й напомнят за задачите й и да й помагат да организира деня си по-добре.

• Диана наблюдавала затруднения в намирането на думи у съпруга си. Следвайки препоръката на терапевт, който посетили, тя намерила когнитивни упражнения и започнала да ги прилага със съпруга си, докато водели разговори по различни теми.

• Даниел усещал тревожност и напрежение през деня без да има ясно обяснение. След няколко сеанса с доброволец, в които заедно свирили на пиано, той успял да се успокои и да намали нивото си на тревожност.

 

Какво може да направите Вие като професионалист?

Направете първата крачка, ангажирайки се с тази програма!

 

Бележки и допълнителни материали за четене:

1) Wu Y-T, Beiser AS, Breteler MMB, et al. The changing prevalence and incidence of dementia over time – Current evidence. Nat Rev Neurol. 2017;13(6):327-339. doi:10.1038/nrneurol.2017.63

2) Nichols E, Szoeke CEI, Vollset SE, et al. Global, regional, and national burden of Alzheimer’s disease and other dementias, 1990–2016: A systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2016. The Lancet Neurology. 2019;18(1):88-106. doi:10.1016/S1474-4422(18)30403-4

3) European-Commission (2015). The 2015 Ageing Report. Economic and budgetary projections for the 28 EU Member States (2013-2060). Brussels, European Commission.

4) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00198/default/table?lang=en

5) https://data.worldbank.org/indicator/SP.POP.DPND.OL?locations=BA

6) European-Commission (2015). The 2015 Ageing Report. Economic and budgetary projections for the 28 EU Member States (2013-2060). Brussels, European Commission.

7) Banovic S, Belejanska D, Boban M, Brandoburova P, Cucik M, Krakovska S, Kučuk O, Mehrabian S, Popovic Kostic S, Licata A, Radulovic L, Riedl L, Sinanovic O, Stefanova E, Traykov L, Tudose C, Kurz A. Interprofessional management of dementia. A workbook produced by dementia experts in the Danube Region. 2018.

8) Waldemar G, Dubois B, Emre M, et al. Recommendations for the diagnosis and management of Alzheimer’s disease and other disorders associated with dementia: EFNS guideline. Eur J Neurol. 2007;14(1):e1-26. doi:10.1111/j.1468-1331.2006.01605.x

9) Poulos CJ, Bayer A, Beaupre L, et al. A comprehensive approach to reablement in dementia. Alzheimers Dement (N Y). 2017;3(3):450-458. doi:10.1016/j.trci.2017.06.005

 

Увеличение на продължителността на живота

Продължителността на живота е значително нараснала през последния век на базата на няколко фактора, като намаляване на смъртността при бебетата, увеличаване на стандарта на живот, подобряване на качеството на живот и достъп до по-качествено образование, здравеопазване и медицина1,2. По този начин, в момента наблюдаваме безпрецедентен процент на възрастни хора – 8.5% от световното население (617 милиона) са на възраст над 65 години. Очаква се този процент да нарасне и до 2050, хората над 65 ще съставляват 17% от населението (1.6 милиарда)3. Глобалните тендеции се отразяват и в Дунавския регион, както може да бъде видяно по-долу:

 

 

Брой на хората с деменция в Дунавския регион

В Дунавския регион, също както и в останалите части на Европа, деменцията се е превърнала в основно здравно и социално предизвикателство. Общият брой на хора с деменция в Дунавския регион е поне 1.6 милиона5. По-детайлна информация за отделните държави може да бъде видяна в фигурата отдолу:

 

 

Влияние на прогнозите върху системата

По-горе споменахме ръста на продължителността на живота и на хората с деменция. Тези факти се очаква да доведат до ръст на хората, нуждаещи се от дългосрочна грижа с 30%, докато броят хора, които могат да предложат дългосрочна грижа ще намалее6. Освен това, специфичен за Дунавския регион проблем е миграцията на квалифицирани здравни работници („care drain“), което е в резултат на причини, свързани с икономиката и здравеопазването на тези страни7. Това е довело до липса на квалифициран персонал и намалена подкрепа от семейството8.

Въпреки широкото разпространение, сериозността на деменцията често не е призната и отразена в националните политики и не са предприети необходимите стъпки за решаване на проблема. Като се има предвид ръста на деменцията, влиянието й върху живота на пациентите и близките им, както и намаляващите ресурси за борба с деменцията, подобряването и устойчивостта на медицинската грижа за дементно болните трябва да бъде на дневен ред в политиките на страните от Дунавския регион. Първа и основна стъпка за качествена грижа на тази уязвима група от населението е достъп до информация, свързана с деменцията, и обучения на професионалистите, работещи с тях.