І. ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА КОНСЕНСУСА

1.    Ранна и точна диагноза на деменцията във всички нейни форми.

2.   Изграждане и регламентиране на системата на организация за провеждане на своевременна и адекватна терапия на дементните състояния.

3.   Изготвяне на актуални и съобразени с принципите на фармакоикономиката терапевтични схеми с лекарствени позиции, регистрирани в Република България – в доболнични и болнични условия.

4.   Провеждане на адекватно лечение и чрез система за когнитивно стимулиране в ранния и умерен стадий на заболяването с участието на интердисциплинарен тим*, обучен за работа с дементно болни.

5.   Изготвяне на актуални и съобразени с принципите на фармакоикономиката терапевтични схеми за провеждане на първична и вторична профилактика при съдовата и смесена форми на деменция.

6.    Изготвяне на препоръки за борба с рисковите фактори за съдова деменция.

7.    Периодичен контрол от общо практикуващия лекар и консултации със специалисти.

8.  Изработване на клинични препоръки, като част от правилата за добра медицинска практика с алгоритми за диагностичен, профилактичен и терапевтичен процес в доболничната и болничната медицинска помощ.

* Със задължителното участие на психолог или лекар с квалификация по невропсихология. 

ІІ. ЦЕЛЕВИ ГРУПИ

1.  Всички болни с новооткрити когнитивни нарушения от изброените основни видове:

•  Болест на Alzheimer (БА)
•  Леко когнитивно нарушение (ЛКН)
•  Съдово когнитивно нарушение (СКН) и Съдова деменция
•  Деменция с телца на Леви (БТЛ)
•  Фронто-темпорална деменция (ФТД)
•  Паркинсонова болест с деменция (ПБ-Д)
•  Прогресивна супрануклеарна парализа (ПСП)
•  Кортикобазална дегенерация (КБД)

2.  Всички пациенти с когнитивни нарушения и деменция от посочените групи

ІІІ. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

•  Ранно и адекватно диагностициране и лечение на вече проявените когнитивни нарушения и дементни състояния с цел отсрочване и предотвратяване на тежките стадии на деменция свързани с пълна загуба на автономията на болните
•  Ранно и адекватно диагностициране на лицата с ЛКН и повишен риск за развитието на дементен синдром с цел значимо снижаване на заболеваемостта, а от там и на огромните медико-социални разходи, които изисква обгрижването на болни с проявена деменция.
•  Намаляване на количеството медикаменти и скъпо струващото болнично лечение при този контингент болни чрез обучение на невролозите от доболничната помощ за поставяне на ранна и точна диагноза, провеждане на правилно лечение и извършване на действена профилактика на деменцията в основните й форми;
•  Снижаване  на количеството използвани медикаменти при болни с деменция и подобряване качеството на живот на тези болни
•  Понижаване на директните и индиректните разходи на обществото, на болния и неговото семейство.

ІV. ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

1. Специализираната и неспециализирана доболнична помощ.

2. Болничните неврологични отделения, университетските клиники и национални центрове.

3. Министерство на здравеопазването.

4. НЗОК.

5. Неправителствени организации.