Принципи на диагностичния алгоритъм при деменция

Деменцията е синдром, който се характеризира с упадък на множество когнитивни функции, достатъчно значим по степен, за да наруши ежедневните дейности на болните и появяващ се при нормална степен на съзнание.

Диагнозата на дементния синдром е изключително клинична, като особено важна роля играят подробните анамнестични данни и невропсихологичното изследване.

Ø Анамнеза (задължително както от болния, така и от лицата прекарващи най-дълго време с него) за оценка на:

• когнитивни нарушения в различни области (памет за близки събития, концентрация, , нарушения в организацията на дейностите, редукция и стереотипии на речта, нарушения в назоваването, ориентацията, смятането, разпознаването на лица, и др.);
• поведенчески нарушения (промени в общуването и социалните контакти, влошаване на личната хигиена, липса на критичност,  поява на халюцинации, делюзии, персевериращо и стереотипно поведение и др.)
• хронология на когнитивните нарушения и начин на прогресия на симптомите;
• промени в способността на лицето да извършва ежедневните си дейности (съобразено с досегашните му умения и навици): да извършва професионални и домакински дейности, да се справя с финансите си, да се ориентира при ползването на обществен транспорт, да пазарува, да ползва  съвременните технически средства и др. 

Ø Невропсихологично изследване чрез:

• формалните скали за обща когнитивна оценка;
• кратки батерии за изследване на когнитивните сфери включени в критериите за диагноза на деменция (памет, реч, праксис, гнозис, екзекутивни функции);
• подробен невропсихологичен статус.

Накратко, изправен пред пациент с анамнеза за когнитивен дефицит, клиницистът трябва с помощта на невропсихологични тестове и скали внимателно да прецени вида и степента на когнитивното нарушение и отражението му върху ежедневните дейности.

Докато прилагането и интерпретацията на специфични психометрични методики за фина преценка на вида когнитивен дефицит изискват специална подготовка, то невролозите от здравната мрежа биха могли без особено затруднение да прилагат следните кратки скали *:

    1) Формални скали за обща когнитивна оценка, като Mini Mental State Examination (MMSE) (Folstein и съавт., 1975) или E-SAND (Fabrigoule и съавт., 1998), българска валидизация (Райчева и съавт., 2013).

    2) Скали за оценка и документиране на справянето с ежедневните дейности, като Blessed Dementia Scale (BDS) (Blessed и съавт., 1968) или Instrumental Activities of Daily Living (IADL) (Lawton и Brody, 1969).

    3) Скали за оценка на депресивността като тази, предложена от Consortium to Establish a Registry for Alzheimer's Disease (CERAD, 1994).

* Всички препоръчани скали са дадени в приложението.

При всеки пациент със суспектна деменция се извършват соматичен и неврологичен преглед, някои лабораторни тестове (ПКК, кръвна захар, серумни електролити, чернодробни ензими, креатинин), конвенционално невроизобразяващо изследване (КТ или МРТ), ЕКГ. При необходимост се провеждат допълнителни лабораторни тестове (серумно ниво на B12 и фолиева киселина, TSH, тестове за HIV, VDRL и Borrelia, и др.), консултация с психиатър, изследване на ликвор, функционално невроизобразяващо изследване (SPECT, FDG-PET), доплерова сонография на магистрални артерии на главата, ЕЕГ, генетично изследване.