Б. Принципи и критерии при диагностицирането на СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ И СЪДОВО КОГНИТИВНО НАРУШЕНИЕ

Критериите, които се използват в момента, на National Institute of Neurological Disorders and Stroke–Association Internationale pour la Recherche et l’Enseignement en Neurosciences и на Alzheimer’s Disease Diagnostic and Treatment Centers имат ограничения и недостатъци. На практика  повечето критерии са нечувствителни и различните критерии дават различна оценка на това кой пациент има съдова деменция. Съдови лезии са намерени при много пациенти с деменция, където те често се откриват само чрез рутинно невроизобразяване. От друга страна, пациентите, които са само със съдова патология като причина на деменция са рядкост в много проучвания. Повечето пациенти имат смесена патология, така че пациентите със съдови лезии често имат прояви и за друго невродегенеративно заболяване. Съдова деменция, развиваща се с БА е често срещана, но чистата съдова деменция е по-рядка. Трябва да се отбележи, че много пациенти с положително изобразяване за съдова патология нямат анамнеза за инсулт, което предполага висока честота на поява на "тихи" инсулти.

На фона на разгледаното до сега, предложението за изместването на понятието „съдова деменция” към „съдово когнитивно нарушение” (СКН)  има обосновка. АHA / ASA съставиха работна група, която издаде консенсусна публикация озаглавена "Съдови приноси за когнитивни нарушения и деменция” през 2011 г. Тя предлага диагностични критерии за СКН, както и няколко препоръки по отношение на невроизобразяване и лечение на различните фази на този клиничен спектър.

Съобразно AHA / ASA критерии, СКН трябва да включва всички фази на когнитивните нарушения, свързани с мозъчно-съдова болест, от леки симптоми до изявена деменция.  СКН е синдром с клинични прояви на инсулт или субклинично съдово увреждане на мозъка и когнитивни нарушения, засягащи поне една когнитивна област.

Този диагностичен подход има предимството, че не зависи от спецификата на мозъчно-съдовия процес (кардиоемболичен, атеросклеротичен, исхемичен и т.н.). Предложени са диагностични критерии за съдова деменция (вероятна и възможна) и за съдово ЛКН (вероятна, възможна и нестабилна). Въз основа на когнитивна оценка на най-малко четири когнитивни области (екзекутивни функции, памет, езикови и зрително-пространствени функции), диагнозата „деменция” изисква спад поне в 2 области, достатъчен за да наруши ежедневните дейности.

• Вероятна съдова деменция изисква наличието на ясна времева връзка между мозъчно-съдовия инцидент и когнитивните нарушения или ясна връзка между тежестта и профила на когнитивните нарушения и проявите на подкоровата мозъчно-съдова болест от изобразяването.
• Диагностичните критерии за „възможна съдова деменция” са изпълнени когато няма ясна връзка между когнитивните нарушения и мозъчно-съдовата болест, ако наличната информацията е недостатъчна или клинични симптоми изключват оценката, или ако има данни за съпътстващ невродегенеративен процес, който може да допринесе за когнитивните нарушения.

Тези критерии не изискват традиционната поетапна прогресия на когнитивните нарушения, свързани с мултиинфарктна деменция и те не зависят от присъствието на нарушения в паметта.

Диагностичните критерии за вероятно и възможно съдово ЛКН са паралелни с тези на вероятна и възможна съдова деменция, с изключение на това, че инструменталните ежедневните дейности трябва да бъдат нормални или само леко нарушени.

Препоръка на консенсуса:

Препоръчваме ASA / AHA критериите (2011) за диагностика на СКН.