А. Принципи и критерии при диагностицирането на БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР

           Болестта на Алцхаймер (БА) е тип деменция, която дълго време е диагностицирана съобразно критериите на National Institute of Neurological and Communicative Disorders and Stroke – Alzheimer’s Disease and Related Disorders Association (NINCDS-ADRDA), 4-то издание на Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV) и 10-та ревизия на International Classification of Diseases (ICD-10). Използваните критерии NINDS/ADRDA не бяха ревизирани повече от 25 години.

            През 2011 г. National Institute on Aging and the Alzheimer’s Association (NIA-AA) ревизира основните клинични критерии за деменция. В тях се обособяват три фази на БА: 1)  преклинична асимптомна; 2) предементна симптоматична и 3) дементна. Те отговарят на нуждите на общопрактикуващите лекари без достъп до невропсихологични изследвания и специализирани методи на изобразяване и ликворни маркери, както и на целите на научните изследвания и специалисти в специализираните центрове.

            Втората голяма група съвременни критерии са на International Working Group (IWG) 2007, 2010 г. Според тях диагнозата  може да се установи in vivo на базата на клинично-биологични маркери.

        И двете групи критерии включват съвременното познание за продромалния симптоматичен стадий на БА и нейните биомаркери.  През 2014 г. са публикувани препоръки за хармонизиране на двете групи критерии, които се основават на научните постижения в изследването на биомаркерите при БА и са приложими в клиничната практика (Morris J.C. et al & B.Dubois, J of Internal Medicine, 2014).

            Настоящият консенсус приема прилагането на тези хармонизирани критерии в диагностичния процес на БА. Новите диагностични критерии позволяват:

     -    да се постави диагнозата по-рано

     -    да се постигне по-голяма специфичност на диагностиката

   -  да се постави диагнозата посредством позитивни аргументи,  а не само по принципа на изключване на други причини за когнитивното нарушение.

Въз основа на проучванията върху биомаркерите, новата концепция за БА определя заболяването като прогресираща болест, която започва с биологични промени в мозъка без придружаващи когнитивни нарушения (асимптоматична фаза),  преминаваща във фаза на паметови нарушения с абнормни биомаркери характерни за БА и впоследствие към лека, умерена и тежка фаза на деменция.

Появата на минимална клинична изява в съчетание с биомаркери за БА се приема за  симптоматична БА дори и в продромалната/ предементната фаза (фаза на лекото когнитивно нарушение).

Критерии за деменция при БА с интегрирани биомаркери

• Вероятна деменция при БА - базирана на клинични критерии + β-амилоид биомаркер  и/или биомаркер за невродегенерация
• Възможна деменция при БА с атипично протичане - базирана на клинични критерии + β-амилоид биомаркер и биомаркер за невродегенерация
• Деменция малко вероятна да се дължи на БА - липса на β-амилоид биомаркер и биомаркер за невродегенерация

Предложение на консенсуса

Препоръчва се приемане на хармонизираните критерии от 2014 г. за БА предложени от NIA-AA работна група (2011 г.) и International Working Group (IWG) 2007, 2010 г., както и приложение на DSM 5 критериите за леко и изразено неврокогнитивно нарушение.