В. Действия на ОПЛ при болни с потвърдена диагноза деменция
· Лично контролира медикаментозното лечение вкл. НЗОК и преглежда болните при всяко влошаване на състоянието им
· Изписва ежемесечно специфичната терапия на болните, назначена от специалиста невролог;
· Не променя специфичната терапията без консултация със специалиста невролог;
· Извършва домашни посещения при влошаване на състоянието на пациентите и лекува всички соматични усложнения;
· Спешно консултира болните със специалист невролог при поява на нови симптоми.
· Провежда първична и вторична профилактика на МСБ след консултация с невролог.
· Провежда първична профилактика насочена към рисковите фактори свързани с начина на живот.
Г. Действия на СПЕЦИАЛИСТА НЕВРОЛОГ в доболничната помощ при болни с потвърдена диагноза деменция:
· Преглежда болния с деменция един път на 6 месеца, а лицата с леко когнитивно нарушение един път на 3 месеца;
· Извършва консултация винаги когато болният е насочен от ОПЛ;
· Извършва домашни посещения по искане на ОПЛ;
· Извършва и насочва за необходими изследвания - повторна КТ/МРТ един път годишно; ЕКГ, Ехокардиография, ЕЕГ, ДС и др. (когато това е необходимо);
· Назначава адекватно лечение съобразно с “Българските алгоритми за диагноза, лечение и профилактика на БА, СД и други форми на деменция”;
· Проследява адекватността на когнитивната рехабилитация и отчита тяхната ефективност;
· Насочва болните към ОПЛ с подробно медицинско заключение и индивидуален план за лечение; При показания насочва болните за стационарно лечение и когнитивна рехабилитация, в болници за долекуване или хосписи.
2. ДИАГНОСТИЧНА ДЕЙНОСТ В БОЛНИЧНИ УСЛОВИЯ
Етиологичната диагноза на деменцията и изготвянето на оптимален план за лечение изискват задължителна хоспитализация и провеждане на специфични изследвания.
Специалистът невролог е основната фигура в интердисциплинарния тим при диагностично-лечебния процес в болнични условия. Той насочва болния след изписването му от стационара към специалиста невролог от доболничната помощ за домашно лечение, както и към различни заведения или към хосписи с подробна епикриза и мнение за по-нататъшно лечение.
А. Диагностичният процес включва:
· Внимателна преценка на вида и степента на когнитивния дефицит като се отчетат спецификите на когнитивния профил на основните видове деменции – БА, СД, ДТЛ, ФТД, ПБ-Д, ПСП, КБД, както и на останалите видове деменции;
· Внимателна преценка на вида и степента на поведенческите нарушения като се отчетат характерните спецификите на основните видове деменции;
· Уточняване на етиологията на деменцията – етиологична диагноза;
· Уточняване на придружаващите заболявания, които допринасят за когнитивния дефицит довел до деменция;
· Определяне на вида и степента на психиатричните симптоми характерни за различните видове деменция;
· Уточняване на локализацията на мозъчните структури, претърпели първоначалните и/или най-тежки лезии – топична диагноза;
· Оценката на рисковите фактори.
Б. Необходими изследвания в диагностичния процес:
· Подробно невропсихологично изследване за оценка на когнитивните функции включени в критериите за диагноза на деменция, както и за пълен невропсихологичен статус с определяне на профила на нарушенията;
· Соматичен статус;
· Неврологичен статус – включващ дефиниране на главните синдроми.
· Психичен статус - при необходимост насочва болния за консултация с психиатър (напр. при афективни разстройства, халюцинации, делюзии и др.);
· ЕКГ (при необходимост и ЕхоКардиография) и консултация с кардиолог (напр. СД и СмД)
· Изследване на очни дъна, при необходимост консулт с офталмолог (напр. Болест на Wilson)
· Лабораторни изследвания:
- ПКК,
- диференциално броене,
- кръвна захар,
- серумни електролити,
- чернодробни ензими,
- креатинин,
- липиден профил,
- серумно ниво на B12 и фолиева киселина,
- TSH,
- тестове за HIV и Lues и Borrelia,
- мед в 24-часова урина.
- PCR (полимеразна верижна реакция) за Whipple’s
· Специализирани изследвания:
1. Компютърна томография на главен мозък при всички случаи с деменция или лек когнитивен дефицит (КТ със или без контрастна материя – ултравист, визипак или омнипак);
2. Магнитно резонасна томография (МРТ) – извършва се след експертна оценка при необходимост (напр. подкорова СД);
3. Лумбална пункция (ЛП) и изследване на ликвор при необходимост (напр. за потвърждаване на БА, при съмнение за болест на Creutzfeldt-Jakob, системен лупус, васкулит и др.);
4. ЕЕГ и/или мозъчна картография (напр. болест на Creutzfeldt-Jakob, фронто-темпорална деменция и др.);
5. Екстра - и транскраниална доплерова сонография (ДС) - за ранно откриване на стенози и тромбози на екстракраниални и интракраниални мозъчни артерии (напр. СД и СмД);
6. Функционално невроизобразяващо изследване (SPECT, DatScan) - след експертна оценка при необходимост (напр. някои болни с БА, ФТД, ДТЛ, ПБ-Д, ПСП, КБД, болни с фокален невропсихологичен дефицит и нормално структурно невроизобразяване и др.);
7. Генетични изследвания (напр. БА, CADASIL, фронто-темпорална деменция и др.);
8. Мозъчна биопсия - след експертна оценка при необходимост (напр. млади болни с атипична и бързо прогресираща деменция);
9. Тонзиларна биопсия – при съмнение за болест на Creutzfeldt-Jakob.
Препоръчва се приложение на диагностичните критерии за БА и други видове деменции с включване на ЛИКВОРНИ БИОМАРКЕРИ само за СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЦЕНТРОВЕ ПО ДЕМЕНЦИЯ-БОЛНИЧНИ ЗВЕНА с възможности за ликворно изследване със съответни стандартизирани методики. В останалите случаи се прилагат диагностичните критерии с включване на структурни биомаркери (КАТ или МРТ).
| Следващa >> | |
|
|